Възрасти
Безспир летеше младостта напред,
ентусиазмът џ за миг не спадна –
изящна, малка фигурка от лед,
окото радвала от ден до пладне.
И неусетно зрелостта дойде –
във себе си уверената дама,
умееща да вземе своя дел,
цена на всичко знаеща... Измама
и прах в очите! Нощем в пот и стрес
да си самовнушава: „Не, лъжа е
за лебедова песен че съм днес,
че творческия климакс наближавам!”
Беззъба старост кротко я смени,
между две болести що в къщи шета,
умееща да слуша и цени.
Със вкусен кекс запомни я детето.
На младостта – че всичко ще е прах,
на зрелостта – че сили все остават
напомни тя. Че никак не е грях
да не си взел, но грях е да не даваш.
© Владимир Костов Все права защищены