5 июн. 2009 г., 12:34

Възродена 

  Поэзия » Пейзажная
774 0 2
И ето ме такава -
взираща се в небесата,
пристъпваща с лекота,
унесена в душата.
Вятърът повява ме и
косите разпилява,
усмихвам му се.
Дъждът капе и с
очите ми се слива,
благодаря му.
Слънцето грее и
душата ми възражда, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Все права защищены

Предложения
: ??:??