Не зная, честно, `ора, к`во ми стана.
Минавах си под попската стреха,
и щърк са спусна, па като зафана -
кълва ма с клюн голям, като маша!
Прибрах са дóма леко... раздвоена.
Очите ми - на шест, кату ламя!
Зарязах `сичко, йощи натъкмена,
кат` улава са фпуснах да твуря.
Насън кръжа, кату в улимпияда.
Деня блинувам само цел една -
високата, пристижната награда -
от група "Бъ", да са клацирам в "А".
Мотиката забравих, буреняса.
И скрих оная ефтина забрадка.
С писалката дано ма съпикясат -
барем ма земат в челната десятка...
Са чудя вече де да са придложа,
та белким някой да ма удобри...
И рамо някак в помущ да подложи,
чи само със идин тълант... дали?
Не зная `ора, мъка, к`во ми стана?
Сред рими драпам, де ли са стремя?
На село за к`ъв *** ми й таз награда?
Ма мола ва - взимети ма у група "А"!
© Мила Нежна Все права защищены