26 апр. 2018 г., 08:39

Взрив 

  Поэзия
745 8 8
Секундата, в която се взривих,
разкъса тишината ми на атоми
и някакви измислени бои
нашариха покълналото лято.
По вятъра ли мълния дойде
и в центъра стабилен се стовари!?
Добрите, равновесни брегове
безпомощно потънаха в пожара.
Коя съм аз, къде съм и защо?
Забравени, безсмислени въпроси....
Природата на древно божество
поникна в мен. И само нея нося. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Все права защищены

Предложения
: ??:??