очите му чика ах очите му
излизат всяка нощ по пътеката
отвъд реката
подпалват тишината на купчинки
давят косите на часовника в дълбокото
пускат нишки от време по стръмното
и се смеят
а аз плета чика
две години и една нощ
по падналите покриви
и наслагвам цветовете си
по вътрешната страна на вятъра ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.