WEEKEND ЗА 6 000 000 СПЯЩИ БАБАИТИ
... нали по цял ден скитам се по плажа и гледам озверелите вълни,
комай, и аз звяр станах! – да ви кажа, особено в неделните си дни,
синджири късам, пранги и каишки, троша кепенци – и дера юзди! –
и вярвам, че от дните ми предишни в мен Свободата пак ще загнезди,
че през лъжи, химери и миражи, преди да дойде краят на света,
мръсниците от горните етажи! – ще се простят навеки със властта!
И – питам се в печалните си книги? – и не намирам отговор съвсем,
сами ли си нахлузихме вериги? – и робски влачим своя тъп ярем?
Доволни! И покорни! И пресити! – захапали си робската юзда.
Шест милиона спящи бабаити в един несбъднат сън за Свобода.