Изтънеят ли селските къщи до сенчица бледа
и по прашните улици вятърът скита се сам,
всеки мъртъв стопанин отива пред сън да нагледа,
двете мършави кравички, коня си в стария дам.
По прозорците висват накриво изтлели завеси,
остарелите псета се късат от лай и от вой,
че усещат наблизо стопаните – питат: — "Къде си?"
Мъртво село, а жътва е... Някъде трака разбой.
После сипва зора и гласът на петела разбива,
на стотици парченца химерата... Пусто е пак,
а камбаната трепва насън и почти като жива,
бие тихо, нечуто – за смърт, тлен и изпроводяк...