Прекипи ли ширата и младото вино запее,
чиста обич във дъбови бъчви - с кораво сърце,
край пламтящия огън две чаши дали ще налее,
капки есенна кръв северняк - със студени ръце?
Ще поседна под шала си тихо, по котешки свита,
ще изприда котакът сребристи къдели насън.
И случайно събудил се спомен за тебе ще пита,
твойте стъпки ще чака Луната, на прага отвън.
За да стопля сърцето на вятъра - северно, ледно,
твойта чаша кристална на него ще дам, призори.
Ще танцуваме после кадрил със листата - последно,
есента всеки лист с твойто име и стих ще гори. ...