laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
28 янв. 2015 г., 07:46

xxx 

  Поэзия » Другая
461 0 7

Днес пропускам живота край себе си.

Гледам всичко със слепи очи,

безразлична към сложните ребуси.

Като стъпкан пелин ми горчи

 

една мисъл от гарван по-черна

и от пъкъл по-страшна вина,

болка плашеща, луда, безмерна

и отсъствие на светлина.

 

Кой е смисълът на битието?

И какво ще остане след нас

във пространството бледо, където

ще ни стигне последният час?

 

Всичко скъпо , от нас преживяно

си отива навеки оттук

и остава по-бял и от рана,

неразбран съкровения звук

 

на душата ни – босо сираче,

прекосило набързо света

и единствено споменът плаче,

непростил ни докрай любовта...

                                                         

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Отива си тленото. Трансформира се. Остава душата, обогатена или опустушена от последния живот. А любовта пак ще я има, защото душите могат да се уговарят и да се прераждат отново по едно и също време.
  • Нина - не ми се мисли..., - колко сме тленни..., хубаво е когато някой ни припомня отвреме-навреме колко сме крехки и безсилни...!!!
    ...душата ни – босо сираче,
    прекосило набързо света
    и единствено споменът плаче,
    непростил ни докрай любовта...
  • Споделям. Харесах!
  • "Кой е смисълът на битието?
    И какво ще остане след нас
    във пространството бледо, където
    ще ни стигне последния час?"
    Тема, която вълнува всички хора.Искам да те посъветвам -отговор и спокойствие ще намериш в "Библия" -книгата на книгите, която ще ти
    покаже пътя за спасението.
    Поздрав за талантливата творба и за авторката и!
  • Хареса ми!
  • Хубаво е
  • Смисълът, казват е по пътя, много ми хареса - поздрав!
Предложения
: ??:??