На Емо
Пътувам към теб. По небесната стълба.
Нощта е протяжно ридание.
Два спомена кротко полягат на хълбок.
И болка е всяко дихание.
Но знам, че ме чакаш. Усмихнат и
хубав.
До тебе съм... Ще ме прегърнеш.
В очите ти весели ще се изгубя.
Защо, ах, защо не се върнеш
във тоя живот, само наш и прекрасен?
Сълзѝте да бъдат щастливи. ...