„Я кажи ми облаче ле бяло...”
Някога в Атлантика...
Океана днеска бе чудесен,
слънцето по него- затрептяло...
Как дойде тук тая тъжна песен-
„я кажи ми облаче ле бяло?..”
Вятърът надипляше вълните
и дъхът му галеше приятно-
бавно осъзнавах, че със дните
той и нас отвява безвъзвратно...
С тъжна гравитация ли властно
хванало ме в орбита могъща ...