Я   М Е   Г Р А Б Н И

                                                      Кой ме мрази, а ме пази?

                                                      Кой за мен линее,

                                                      а в очи да ме погледне

                                                      никога не смее?

                                                      Кой през дългите си нощи

                                                      с  мене все говори,

                                                      вместо сладко да поспива

                                                      обикаля двори?

                                                      Все ме среща, все изпраща,

                                                      тича под небето,

                                                      а защо самотно чака

                                                      винаги сърцето?

                                                      Лудо-младо и зелено,

                                                      аз ли да те гоня?

                                                      Я подскочи и въседни

                                                      коня-вихрогоня,

                                                      че за тебе денем, нощем

                                                      сърцето ми бие!

                                                      Не ме мрази, не ме пази,

                                                      не линей, глупецо!

                                                      Я ме грабни, понеси ме!

                                                      Чакам те, храбрецо...