28 мар. 2010 г., 10:24

Яко дим 

  Поэзия » Другая
1079 0 17
Все още спомените пáри
приятно чувство за вина:
когато първата цигара,
когато първата жена.
То бяха пътища и гари
в ония мъжки времена.
И бе цигара от цигара,
и бе вина върху вина.
Но ето, в пръстите догаря,
стопява се на димнинá,
уви, последната цигара,
уви, последната жена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Все права защищены

Предложения
: ??:??