28 мар. 2011 г., 10:01

Яна 

  Поэзия
1376 0 38

Оскъден е хляба, напукани чашите.

Покривката прашна на пода лежи.

Столът говори си гръмко със масите,

а нещо над него с усмивки тежи.

 

Седнал е татко с горчивите истини,

къса от хляба троха по троха.

Бавно налива душата със изстрели,

глътки отпива.../-Наздраве,тъга/.

 

Мама задъхана полива доматите.

Тича по двора, но с пълно сърце.

В пазвата скрила любов за раздаване,

след грешките груби на свойто дете.

 

Тръгнала Яна от рано по пътища

плаха и боса на рамото с кол,

малка торбичка на възел завързана,

с майчина ласка, кураж, хляб и сол.

© Николина Милева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??