Приглушено и тихо в януарското утро,
се пропука денят, изпод облак крилат.
Замечтано и нежно, небето копнежно,
сля се с лъчите на слънцето влюбено.
Високо в небето, два облака бели
преплетоха своите пухкави длани,
и дъга засия, като цветна мечта,
изпод плетени, небесни дантели.
Онемя от възхита земята усмихната,
щастлива и топла, със лъчите на утрото.
Със Светлина, небето докосна земята,
и завъртя се колелото на времето.
15.01.2007г.
© Евгения Тодорова Все права защищены
Браво!