Луната се крие зад облаците черни,

останаха  само звездите - нейните другарки верни.

Небето сякаш за миг опустя,

без нейната величествена светлина.

Облаците черни прегръщам тази светлина,

колко страшна е без теб нея вечерта...

Колко много означава тя

за една изгубена душа!

Но има мъничка надежда,

ще се разсеят облаците черни.

Всичко в мен нагоре поглежда,

има трепет в очите ми безверни...

Ветрец задухва тих и спокоен,

отдръпват се облаците гъсти.

Заваля дъжд пороен

и луната се показва на пръсти.

Разкрива своята красота,

дава на нощта ярка светлина.

Небето сякаш песен нежна запя

и една звезда дори се засмя.

Звездите празнуваха появата на луната,

а очите ми се радваха на красотата.

Колко малко трябва на душата,

вяра и надежда в светлината!