6 мая 2007 г., 16:28

Ярост 

  Поэзия
959 0 3
 

Какво тая във себе, си не знаеш.

Очите ти ме наблюдават.

Решил си да се вмъкнеш в мен

и ритъма на моето сърце да опознаеш

Недей, грешиш! Не ме познаваш.

Не можеш да се вмъкнеш в мен.

Не можеш тайните да разгадаеш,

а с мен да си така студен.

Любов не знаеш ли какво е?

Сърцето ти е кръв и грях.

Душата ти се лута в страсти.

Ехти през мене твоя смях.

Вдигни очи и пак ме виж!

Душата ми е чиста, непокорна.

Мълчиш, а толкова грешиш

със свойта ярост неуморна.

© Снежина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво е!

    И за Елена: любовта трябва да се заслужи и от двете страни. Що се отнася до достойнството, то е важно разбира се, но колкото хора толкова и понятия за него. Ти какво разбираш под достойнство?
  • Много е важно достоинството в любовта. Човек трябва да обича първо себе си после другите. Непозволявайте незрели мъже да ви дават съвети в любовта. Мъжът трябва да заслужи любовта на жената. А жената трябва да запази достоинството си при всички ситуации. Харесва ми позицията ти.
    В първи ред ти, а не си.
  • Поздравявам те, Снежи!
Предложения
: ??:??