Навлизаш постепенно в пущинака,
където - щеш не щеш - оставаш сам.
Там никой те не търси, нито чака
и няма за тъгата ти балсам.
Сърцето ти все повече подскача,
притиснато от хиляди неща.
И още по-лилав нахлува здрача
в безмълвните протести на кръвта.
Вървиш между дървета жълто-рижи,
безмислено, безцелно и без път.
И само болки, ядове и грижи
свистят в изнемощялата ти плът. ...