писана по един шедьовър на Yiruma
http://www.youtube.com/watch?v=rhN7SG-H-3k
Звукът от вибрациите на струните
се спускаше със нежност по клавишите,
ситуация, в която даже думите
няма как да се опишат...
... И аз бях там и аз заглъхнах
от музиката, дето в мене сложи,
чувството на жалкото „не можене",
чувството да бъда в подножието.
Но бликах от съзвучия и соло,
които ти събличаха душата,
искрена, невинна, чисто гола,
стенеща от болка в земята ми.
.
И мислех, че е мое задължение
често да съм твоя композитор,
но усещах истинско презрение,
щом прекрачвах твоята обител.
- „Продължавай в звуци платонични" -
казваше, а после ме забрави,
искаше да бъда романтичен,
че това те прави толкоз млада.
Но в мен остави само това пиано -
скулптор на вълшебната ми мисъл,
с две ръце разпръсвах водопади,
но не знам в кое сърце се плискат?
© Димитър Димчев Все права защищены