Посветено на... няма на кого :)
Ето ме, любими. На смъртното ти ложе
връщам се. След години неистов бяг
ръката на сърцето си да сложа,
че дори в греха си обичала те бях.
Неразгадаема е женската душа.
Притискаха гърдите ми въпроси.
Кое е правилно? Дали не греша?
Заминах и се обрекох на страха си.
В последния ти час дойдох. За прошка.
На друг дарих най-нежната си ласка.
Нека е с доброто, ако ме помниш още. ...