26 янв. 2024 г., 14:28
Когато ангелите като теб ме съзерцават с шепот...
Аз усещам.
С твойте тъй космически усмихнати зеници
Измежду ирисите - въртележка на тъга
Бих разкъсала всеки белег, който някога сама си причинила
За да поникнат звездните крила
И за да излетиш, там където си по-истинска от "Нея"
Опитвам се да те придърпам чисто метафизично...
Но мъжете нападат с повърхностни задявки и ферментирали отрови,
за да може вече да забравите, че си ти.
Глутницата те поглъща тъй анималистично.
Дали ще бъдеш някога човек за тях? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация