Ето тръгва си лютата зима.
Февруари пък късо намига,
като клаксон изсвирва,
закъсняло със март да флиртува.
Няма шанс, аз подлагам му крак
и обличам си рокля дантелена,
а южнякът, облечен във фрак,
тази вечер със мен ще танцува.
Ще надиплим по небето мечти,
по поляните свещи ще запалим.
А роял от треперещи длани
ще ни свири серенадени танци.
Ще танцуваме топло - задъхано
със латино, танго, после валс.
Ще поникнат кокичета в утрото
с минзухари от пареща страст.
После слънце небе ще премрежи
със лъчи под клепачи засмени.
Ще се любим със вятъра в клоните.
Разпилели следи от одежди...
© Евгения Тодорова Все права защищены
Февруари пък късо намига,
като клаксон изсвирва,
закъснял със март да флиртува."
Поразяващо!!! Прекрасни словосъчетаниа!!!