Мрачно сиво ми е всеки ден
Буреносно слънце вънка грее.
Вали надеждата във мен,
Вятърът на спомените вее.
Юли днеска ми е януари.
Лятото смразява ми съня.
Снегът поражда в мен пожари,
Ледена в ума ти, аз горя.
Безвремие настана вече,
Без себе си съм в самота.
Близо си, а – тъй далече,
Мразовито палиш любовта.
© Албена Георгиева Все права защищены