Юлска нощ необикновена,
гарван свири мелодия студена.
Душата празна бори се със злоба,
да успее да се запази все тъй горда.
Сърцето, във бръшлян увито,
не търси веч любов.
Късно е да чуеш тихия му зов.
Умът изплетен е от паяк отровен,
остана ú само вцепенения спомен.
В очите дълбоки ще откриеш поток,
изразяващ неволно знака „СТОП”.
Косите - ухаещи на мед и канела. ...