Сряда е. Юли.
Без да повдига полите на своята мантия
хоризонтът свирепо прекрачва вълните –
като скъперник – изпуснал в бездната –
огромната драхма на изгрева...
Морските русалки – зажаднели за любов –
коси потапят в пурпура на слънчевата улица,
за да омаят лудите глави
на младите моряци...
Гребали дълго с най-бездънните чаши,
които съдбата е дала – цяла нощ -
старите вълци се оттеглят да спят... ...