severianin (Валентин Чернев)
417 677
5 июн. 2013 г., 14:48

Юнски изгрев 

  Поэзия
929 0 8

 

 

ЮНСКИ ИЗГРЕВ

 

 

На хоризонта острието сряза

небесната прозрачна синя плът

и плисна светла слънчева фантазия,

и утрото пое по своя път...

По глинестите хълмове отсреща,

изгрели в жълто с кехлибарен ръб,

потече летен ден – река гореща,

небесна бистра пот по мургав гръб.

 

Високо в синьото – по тъмно прани,

прострени на небесния простор –

две облачета съхнат над поляните,

като престилки мокри в селски двор.

Пошавва вятър – сякаш кичур палав

по детска буза в утринния хлад,

и гъделичка кожата, и гали,

самият той по детски свеж и млад.

 

Денят облича синята си риза,

от бистро вино слънчево пиян,

и босият лазур на юни слиза

сред билковата мокра полска длан.

 

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??