От юни житно зрънце имам само
и капка в морско синьо по косата,
със звездния възторг в торба на рамо
и щастие, сред дните му посято.
Тих липов мирис с ореол на лято,
до сладък танц на ягоди с череши
и слънчев лъч, прегърнат многократно,
до ранен розов плод на юнска нежност.
И изгрев на вълнение, което
расте и ще се влее с радост в юли,
наивни, неочаквани куплети
и песен на щурци в душата, чу ли?
© Милена Френкева Все права защищены
Благодаря, Нина. Юни си отива, но идва юли и лятото расте в пълна сила и радост