22 июн. 2022 г., 11:18

Юнски спомени 

  Поэзия » Любовная
363 1 1


Отново е юни и в тихата вечер
блещукат светулки и напомнят за теб.
Аз още съм тук, но ти си далече,
как да стопля кажи ми, сърцето от лед.

 

Напомнят ми татко твоя ден рожден,
че тогава точно, аз виждах ги нощем.
Те пак са тук и навярно светят за мен,
за да мога в тъмното да те търся още.

 

А само в тях отново те намерих
и те ме върнаха в годините назад,
когато можех от сърце да кажа,
колко много с тебе бях богат.

 

И чак сега, аз късно го разбирам,
човек загуби ли дори веднъж поне.
Загубеното знам, трудно се намира,
щом паднал си веднъж на колене.

 

И трудно е пак да се изправиш,
щом болката подрязва ти краката.
Единствено остава да направиш,
да лекуваш със спомени душата!
/на татко/


 

© Илия Левков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??