Бяса (Илиян)
21 33
12 мар. 2008 г., 20:03

За... 

  Поэзия
774 0 3
 

За какво да си продам душата

 

Булевардът си изчисти хората,

блести като излъскан след дъжда,
а в локвите, ако се вгледам,
ще видя рибките на своето мълчание.

Вестнично смълчан е и градът, и отегчен
от суетата, в умове и във витрини
грохва уморен, с надежда да се възроди

пак с мен... и с теб, поете.

 

Наистина ли сме от утрото по-ранни?

 

Булевардът е като замислен след дъжда.
Бях пейка в парка, с отговори мокри,
калната утайка с мъртви рибки, сутринта

бе гробище на утрето ни - филантропно.

 

Поети ли? Не сме ли винаги единосъщни?

 

В ежедневието, душеяден механизъм,

май отдавна съм се вписал,

а с думите съграждам храм, във който

истинското, цяло „себе си" отсъства.

 

Свята ли? Красива ли е тази липса?

 

Булевардът ме гнети,
колите пръскат ме обидно...

Но почерниха ме всъщност хората,

живеещи привидно.

 

Приживе повярвах, в мъртвите поети само,

за другите сълза, усмивка имам... тиха,

имам рамо.

Един възможен казус „Фауст"

 

***

 

Когато завали дори най-чаканият дъжд,

във кал превръща се земята.

Земя са мъртвите поети.  Живите са дъжд

... и пръст назаем взета.

 

© Илиян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??