Колко много имало в твоите очи!
С тях говориш, без да се изказваш,
понякога, дори не мигаш,
вперил поглед с големите си търкала.
Колко много имало в твоите очи!
С тях любов в безмълвие показваш,
понякога, дори не дишаш,
очакващ да откликнем на двете ти кълба.
Колко много имало в твоите очи!
С тях великодушно се разкриваш,
понякога, дори прикриваш
болка от раздялата, за кратко свиваш ги, нали?!
Колко много имало в твоите очи!
С тях в експанзия възкликваш,
понякога, дори ...
се позадъхваш в див телесен танц,
а с тези двете направо ни поглъщаш
в твоя свят и правиш ни добри.
© Красимира Генева Все права защищены