За четири минути
светът се завъртя!
Защо са четири -
ще ме
попиташ?
Така ми хрумна
в този миг,
сега!
Тъй детството е
като нежна
Пролет,
в разгара на живота си съм
Лятото,
малко тъжна, златна
ще е
Есента,
а снежна и студена старост -
Зимата.
Но вплетени
в горещи
две ръце -
не искам и да зная,
че летят
сезоните.
От пролетта - начало...
и до зимата- със нея
искам да си
в моето сърце.
В камината да греят
само спомени,
на масата -
винО и Обич, и...
вплетените ни сърце в сърце.
© Петя Кръстева Все права защищены