3 дек. 2005 г., 21:26

За човека 

  Поэзия
1186 0 4

                                           На Р.В.
  
       Като Сизиф изкачва върховете
       нагоре по върха
       И тежък кръст пое в размирно време
       и отстоя по мъжки като майка, 
       и като съпруга, и като жена.
 
       Ти вярваше във добротата
       и търсеше я всеки ден и час,
       раздаде я дори на враговете,
       които бяха редом с нас.
       
       Какво ти е в сърцето,
       какво ти е в душата,
       гледам ти лицето-не личи.
       Но вътре в теб изгаря от
       многото обиди и лъжи.
      
       Горчилката събрана е нищо
       в сравнение с цигарения дим.
       Търсиш поглед във мъглата -
       вратичка и съмишленик един.
       Кърви ли ти сърцето?
       Раздаде си душата!
       Разбра ли те един?
       Дарява  с обич враговете,
       повярва на един.

       Много или малко са мечтите ти,
       много или малко преброени дните ти
       да намериш сили и преболедуваш.
       Погледни над всички,
       над тях  и отгоре!
       И се засмей!
      
   
      

© Галина Кралева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Галя, харесва ми начина по който излагаш собствената си философия за живота. Понякога грешките в ритъма са по-малко важни от мисълта, която живее в стиха! Все пак щи ти пиша 6!
  • Благодаря Ви-Милена и Гергана приемам бележките .Спонтаните мисли не винаги подреждам правилно и от страни се вижда по -добре.
  • Харесва ми,но наистина трябва да се доизпипа тук там!
  • Защо не промениш "многото обиди и лъжи" на "множество обиди и лъжи"- така ще се запази стихотворната стъпка Харесва ми, защото е силно. Но краят малко олекотява нещата. Успех!
Предложения
: ??:??