В сянката на отминалите дни и
 в лъчистата светлина на изгряващия ден,
виждам в красивите очи огромната любов,
която изпитват те към мен!

Искам кротко там да пренощувам,
на морските искрици малко да се полюбувам.

Искам да се скрия там, обгърната от твоя топъл взор,
как искам да забравя, що значи и човешки спор!

Сякаш там мога за вечни времена да остана,
да признавам често,че обичам те и аз няма да престана!

Не ще спра да целувам тъй добре познатите ръце,
не ще забравя това рядко срещано сърце!

Любопитно ми е само, откъде се взе,
от приказния свят на Андерсенови ли ти дойде?

Като есента си ти колоритна и неуловима,
нежна и крехка като снежинката в зима!

Прераждаща се всяка пролет,
свободна като птичка в летен полет!

По-осезаема от въздуха и по-сладка от водата,
по-необятна от небето и по-благоуханна от цветята!

Помни,че обича те истински не този,който желае да те притежава,
а онзи, който способен е личната ти свобода да уважава!
                                                                         05.03.2005/гр.София

И не спирай да правиш това, което можеш най-добре,
нека винаги щастливо и леко да е туптящото в гърдите ти "парче"!