14 окт. 2010 г., 00:40

За да няма болка и разруха 

  Поэзия
892 0 17

На В.


Ще се срещнем в мъглата,

ще се разпознаем.

Аз и ти с механизъм на сърцето,

който времето отсича,

а димът пътя чертае.

Ще се видим там пред портите

на вечността и ще те позная,

ще те погаля нежно със дланта

и ще викна онемяла.

А гласът ми ще е пуст,

като от вековна струна.

Ще си тук и ще си друг,

но ще чакаш бавно да отмина.

За да има вечен ден.

За да няма болка и разруха.

Винаги ще имаш мен.

Винаги ще има утре.

А сърцето ще пулсира

все по-сляпо, ощетено.

Стрелките ще се влачат бързо.

Ще се гонят полудели.

Секундите ще се събличат жадно,

за живот обезумели,

а мечтите ще мълчат,

ще се давят във сълзите почернели.

Изгубили цвета на красотата,

ще се стичат по безизразния лик

и ще търсят в тебе свободата...

Винаги ще имаш мен и този стих.

© Николина Милева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??