По устните ти
ще премина
като трепет –
почти недоловима,
и неистово желана.
Ще се разлея
като топъл дъжд
в косите ти,
небрежно сресани.
По тялото ти
ще се стичам
вместо обич.
Ще блесна
като огън в миг –
в очите ти.
Ще те опаря.
Ще ги притвориш –
от невиждане.
Във тях да ме запазиш,
като пясък.
По тялото ти ще премина
като вятър –
хладен морски бриз,
в очакване –
да ме усетиш
и да ме погалиш.
В сърцето ти ще спра –
да си почина.
И да те докосна.
В душата ти
ще прозвъня - като
камбанка.
И като ехо
в тебе да остана.
© Нели Все права защищены