4 авг. 2009 г., 16:59

За да ти кажа... 

  Поэзия
1588 0 27

Недей да търсиш сянката ми гола

в среднощен стих, роден от тишина.

На прага ми ела. Ще ти отворя.

Безсънни ще посрещнем утринта,

 

а после, с пръсти трескави и топли,

косите ми немирни ще приспиш.

Тревогата ще хвърлиш през прозореца,

а погледа ми в миг ще уловиш

 

и там ще прочетеш за Любовта.

За тази тихата Любов, безмълвната.

Тя плаче като пролетна лоза...

А ние вече няма да сме същите.

 

И сянката ми в миг ще се стопи,

а аз, възкръснала от твойте устни,

ще се излея пак в среднощен стих...

За да ти кажа колко си ми нужен...

© Ева Корназова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??