Посвети ми, светулчице скъпа!
Загъвам си детството в скъсана кърпа
и го слагам във джоба на костюма туиден -
да ме сеща с бодежи шепот немирен.
Посвири ми, щурче, в тъмнината!
От очите си тази нощ ще изплача играта -
да са сухи и строги, без бисерче смях...
Но една нотка щурчена ще проблясва във тях!
© Милена Николова Все права защищены