Как е лесно за дете да е добро.
А защо ли за родителя му не е?
Где невинността удавихме във зло
и на мястото ѝ само искра тлее?
Как е ясно за дете що е любов.
А защо родителите плачат, щом тя свършва?
Как отгаря любовта като дърво,
щом то истинното що е не привършва?
Как е знайно за дете що е сълза.
А защо родителят ги тях не вижда?
Как, щом види нейде и една,
вместо да пожали, ненавижда?
Как е истината видна за дете.
А защо родителят в лъжа я крие?
Нали слой, по слой - все по една,
ще истината задуши, но не убие?
Как силно щé дете да порасте.
А не ли възрастта изтрива всичко детско?
Къде ли скри се ужасено туй дете,
от присмех, злоба и имáне светско?
© Борислав Ангелов Все права защищены