Ветровете на нашето време
ще съборят, което градихме.
Страховете нелеки са семе
и са бреме, което прикрихме.
Там, където вирее тъгата
и лицата са бледи, печални,
не играят на нищо децата
и дори любовта е формална.
Но нали ни повтарят от малки,
че живеем с човешка задача?
Битието – лъжовно и жалко –
за мечтите ни детски палач е. ...