Ти песента ми чуваш             
в главата си
и виждаш усмивката 
в моите очи,
и в мрака се чудиш 
 дали всичко
ще се промени и ще изчезна с
дъжда някъде,
                            извън сърцето ти.

Искаш да се изпаря,
без никаква следа,
но как ше заличиш мен
             и спомена?!
Допира  и аромата,
                            нежността?
Вземи ги, в тишината
    бавно зарови ги!


Бързо забрави за страстта...
                            бях преход за теб,
но оставих следа!
И дори да
отричаш това и да бягаш
от мен като огън от лед,
и дори с поглед
да ме презираш, и
с изнервен глас да
ме стопираш,

ще съм там във тишината,
            заровена ще си седя
и песента си ще
пазя в своята душа -                               
песен за ЕДНА душа!