За една поетеса в количка

10 июн. 2021 г., 23:33 2024-06-28T18:50:45+03:00

Поэзия » Философская

367 0 1

Когато съдбата загърби душата,

но шанс за надежда не стига.

Когато отчаян дочакаш зората,

но знаеш, че после нощта я застига.

Когато погледнеш недъга в очите

и сълзи на вади потичат,

когато се молиш да свършат бедите,

които кошмар се наричат.

Когато в количка съдбата кове си

и стихове чисти нарежда.

Тогава, тогава, все пак е надежда,

глава за поклон аз и свеждам.