4 авг. 2017 г., 22:35  

Сбогуване с морето и лятото 

  Поэзия » Любовная
1375 1 4

Август, казват, е на годината следобеда,

(а с лятото сякаш преди малко се (с)улучихме).

Пък времето бързало вече да се разделяме,

(хората почнали  по селата да си  кърпят улуците).

 

Ще свърши и август.  Далече е следващото лято.

Нежно, безсилно, любовно морето в себе си ще пазя.

В стихове с него ще си говоря… (познато).

Разстоянието така и не успях да намразя.

 

Ще чакам мига,  в който при теб да се върна,

Любов моя! Море, ти мое (не)случено…

Мечтата си ми ти,  за Душата ми – къща,

в която искам да вляза. Но днес е заключена.

 

...

Аз тръгвам. Една заблудена вълна

се разплиска, във мене, отляво…

Дали  спомени, които със нокти дерат, 

от нейната ласка  сега ще отплават?

 

© Ирен Все права защищены

Тези дни някъде прочетох, че август бил следобеда на годината...

 

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Светла. Вярно... грешка още в заглавието
  • Абе, ей!! По-скоро да си оправиш заглавието!! )))) И само Сбогуване е достатъчно. То и на морето ще му е тъжно без теб – такава влюбена, влюбена... ))))
  • А какво е това още нещо? Кой? Кой да ти каже?
    Любовта е любов и без конкретен адрес даже.
    Благодаря, Раде, че прочете рошавото ми стихотворение.
  • Любов, море... и още нещо...
Предложения
: ??:??