Изгубих себе си сега
чувствам ли още да разбера
прегърнах болка и тъга
но не намерих желаната сълза

Залутах се в двореца си от мръсотия
седнах на трон от моите лъжи
уплаших се поисках да се скри,
но нямаше от срам сълзи

Зарових се във спомените тъмни
за малката лъжичка и тънката игла
нахлузих си венец от тръни
но пак не пролях и една сълза

Вкусих от всички рани
причинени от моята тъга
приятелите ми накуп събрани
не ме разплака дори и любовта

Разхвърлях счупените обещания
погледнах в очите на Смъртта
облякох чуждите страдания
апатичен останах към скръбта

Да започна исках отначало
наново да стартира моята съдба
да видя душата си във огледало
да превърна чувствата си във сълза