Стремя се към едно слънце!
Пред мен една невидима стена:
прозрачна и хлъзгава...
Разбирам го от мръсотийки
и петънца по нея от прежни
стремглави блъскания на прежни
същества по финото преградие.
Не съм първият привлечен, нито
ще да съм последен стремящ се.
С все сила упорствам и хвърлям взор.
Удрям се, залутвам се и пак
удар след удар нанасям там. ...