13 февр. 2010 г., 11:31

за Ели 

  Поэзия
1091 0 1

Посветено е на мен... от момчето, което някога за мен значеше много...

 

 

 

Обикнах те, когато те загубих -
нелепо, безвъзвратно, непростимо.
Дали пък затова не се и влюбих?
Сега си бог, и нафора, и вино.

Загубих те, когато те обикнах.
Ти ли рано тръгна, аз ли закъснях?
Какво, че с лунната ти нежност свикнах!
Просто златни дни, които пропилях.

Не жена, сякаш птица Жар отлитна.
Дали пък затова не се и влюбих?
Загубих те, когато те обикнах.
Обикнах те, когато те загубих.

Ето, че жадуваният миг дойде.
Скъп парфюм със сетивата ще целуна.
Красота ще обгърнат моите ръце.
Отново те намерих, но пак ли няма да си моя?

В ритъма вълшебен ще те притискам,
нека в приказка за миг се потопим.
С устни да те омагьосам искам
и с този танц във нежност да се преродим.

С поглед аз часовника проклинам:
седем са минутите на тоз копнеж.
Значи СЕДЕМ МИГА ВЕЧНОСТ имам,
а след туй... раздай ме на когото щеш!

Знам, че сенките край нас те плашат,
в мен ти виждаш само хорски клевети,
мислиш другите какво ще кажат,
че на този танц със мен се съгласи.

А искаш ли пред всички тук, открито,
да ме целунеш с устни от сатен?!
Напук на тези погледи, които
те проклинат лудо зарад мен.

Кажи ми! Виж, аз целият треперя.
Сълзите ми в косите ти попиват.
Дали душата ти там ще намерят,
или в жертва като мене те отиват?

Вместо отговор, две длани кадифе
от раменете ми се снеха сляпо.
Значи приказката свърши? Е, добре,
оставям те. Спокойно, няма страшно!

Миг, преди вратата да затвориш,
аз благодарих в цигарения мрак.
"Няма за какво" ми отговори,
ала прибави "Заповядай пак"...

 

Даниел _Remix_

© Елина Керчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??