За голямото значение на светлината в

сексуалния живот на благородниците...  

                    (реалити)

На възрастта на своята кралица

бил лорда, но от щастие цъфтял,

понеже женел се за младата вдовица

на свой приятел... От резерва генерал...

Той достолепно, сам държал се на краката

застанал с нея до църковният олтар,

докосвал с умиление ръката ѝ

и тръпнел пред божественият дар.

До полунощ вървяло тържеството,

със тостове, веселие, сплетнѝ

и „младоженците” поели към леглото

за първата си брачна нощ самѝ...

... Облечена във своята си кожа

единствено, невестата била

и чакала тя в брачното им ложе

с натегнати до крайност сетива.

Пристъпвал лорда бавно, но с достойнство

загледан във изящните бедра,

с увереност, че мъжкото му „войнство”

ще влезе с чест в любовната игра...

Но всичките усилия напразни

били, при всеки напън пак и пак,

капризно почнал лорда да се дразни,

че „бойното поле” е скрито в мрак...

... И позвънил, дошъл камериера,

от младост напращял страхотен мъж,

и лорда казал му:”Вземи фенера

за да ми светиш и така го дръж!”

... И пак опитвал, ала безуспешно,

та викнал: „Дай проклетият фенер,

не можеш нищо ти, и светиш грешно!...”

И разменил се с младият камериер...

... Младежът бързо „справил” се с жената

и тя затихнала след страстен стон,

а лорда гордо казал: „Светлината

е всичко за човешкият нагон!..”

Коста Качев