понякога
просто ти се налага
да отидеш във вражия стан
без оръжие
пешком
и почти необлечен
да седнеш на масата му
да слушаш брътвежите му
да вдигаш тост
с виното му
обигран
да го дебнеш дали
не е сипал
отрова
да говориш с него човешки
дано да си струва впрочем
рискът
да се смалиш
до трохичка
от трапезата му богата
току виж пратил
придворния пес
със загладена лъскава козина
по невнимание ужким
да те излапа
© Павлина Гатева Все права защищены