Меричка (Мери Попинз)
718 2544
7 янв. 2007 г., 14:33

За именниците 

  Поэзия
577 0 5
„Никой мъж няма право над мене,
та дори да се казва Иван!”


В студентската ми квартира –
романтична мансарда
на стар бургаски таван,
за миг дъхът ми спира,
докато си мисля как
ще сваляме „гарда”
с милия ми, сладък Иван –
голям сърдечен мерак.

Намръщен, обезсърчен
/на изпитите – зъл късмет
му удариха балтия/
завръща се от бачкане уморен.
Пък другото... си е наред
след третата Сливенска ракия.

Всички сочат ме с пръст –
погледнете я тая,
и се смеят във длан,
и хихикат прикрито,
че се влача с Иван,
но горките не знаят
жадна съм си за „кръст”,
не е зле и с парите.

Нищо нека се смеят,
ще преглътна с усмивка
този врящ интригантски казан.
Да се радвам умея
и съм си щастливка –
все още се влача с Иван!

Честито на именниците, включително и на кмета!

05.01.2007 год.

© Мери Попинз Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Забравила бях Иван ли беше или Стоянно име като Стоян звучи по-хармоничноБлагодаря!
  • Страхотна си!
    Продължавай все така!
    Поздрав
  • Благодарим, Мери!!! Оно нъ Ваньо ша му оди многу Мери!!!
    Жалку, Стойна тъ превари!!! У некой друг живот ша са зейм. Наздравйе!!!

    Много хубав стих, Мери!!! Поздрави!!!
  • Влачете се още много години!!!
    Щом сте си свалили"гарда"
    Живи и здрави да са!!!
  • колко си "романтична",шестичке!
Предложения
: ??:??