За живите свещите плачат...

Ти видя ли как догаряше Светлината?
Две топли бели сълзи...
Падат изстинали в Тъмнината...
Пламъче пред Неизбежното трепти...

Със сили последни се държи за фитила.
Тихо пропуква в няма молба.
На вятъра шепне: "Постой! Нямам сили..."
Трепет отчаян... Два пръста... Тъма...

Много са свещите в Божия храм...
Молитва-Курбан им прибира душата.
Някои не догарят, но даже и там
нови им сменят местата...

Всичко преминало с тамяна кадим...
Душите в Небесното крачат...
Дъжд... и отделно двама седим...
За живите свещите плачат...

Wild-Child (Мартина Василева)

2010-05-12T16:37:55+03:00

Взе ми дъха, Зем!
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2010-05-11T12:10:34+03:00

"Всичко преминало с тамяна кадим...
Душите в Небесното крачат...
Дъжд... и отделно двама седим...
За живите свещите плачат..."

!!!*
670301 (Павлина Гатева)

2010-05-11T10:18:47+03:00

Последният куплет удря в земята.
Браво.
petinka67 (Петя Кръстева)

2010-05-11T07:46:19+03:00

Страхотен стих, Зем!
Поздравления!
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

2010-05-11T00:13:10+03:00

!!!*
elenabili (Елена Биларева)

2010-05-10T18:33:08+03:00

Обичам "поетите на поантата". Много силен финал!