За Живота, Любовта, Поезията, Поетите,

Героите и Райският  живот...

                   О, Музо възпей оня гибелен гняв на Ахила...

                                                      Омир

Животът станал е скандално скучен

и все е тъй, все мъкне се натам

където знае, както е научен,

но често си отива неразбран.

И трябва Някой назован от Бога,

и сам пророчески далеч прозрял,

със малко думи да му каже много-

Красивото във Нужното видял...

....А всичко е започнало когато

о, тъй отдавна, нейде в Кроманьон

разбрал човек инстинкта на жената

от пещерата да направи дом

и през нощта щом любила го даже

той пожелал не само да ръмжи,

а нещо мило, нежно да ѝ каже,

та всяка нощ така да продължи...

Да бъде повторяемо, да може

и друг след него да го промълви

когато разбере, че го тревожи

една Жена със ласкави очи...

Въртяли се столетия без памет,

загубили сме спомена от тях,

но все така: с очи жените мамят

и все е сладък нежният им Грях...

...Веднъж човек, случайно, без да иска

страхотната си тайна проумял,

че нещо мърда във главата му, че мисли

и сам да го разкаже пожелал...

Той остър камък инстинктивно грабнал,

и в пещерата драскал с часове,

а мисълта му не съвсем понятна

гадаем днес, след толкоз векове...

...Поетите когато е създавал

 навярно Господ си е спомнил, как

 е писал в пещерата не за слава

 Човекът, а за да остави- Знак!...

И оттогава всичко е различно,

че без Поезия Животът не върви-

Поезия е нужна щом обичаш,

но трябва и душата щом кърви...

Поет когато нещо ти разкаже

или  изпее  в нежни стихове-

в Живота виждаш Красотата, даже

където ежедневие снове...

...Дори на Троя древната обсада...

Какво без Омир, слепият певец

до нас би стигнало?...Махленска свада

на мъж дарен с рога вместо с венец...

А  всичките герои величави

и най-великият сред тях- Ахил,

без Оня който в песен ги прослави

Светът не би до днес запаметил...

Един Поет дори се спусна в Ада

и мъките на грешните видя,

но Райската градина бе с ограда

и там да влезе никой не успя...

... Та затова и днес дори не знаем

какво е там...И Райският живот

възможно е сами да опознаем,

но само...  

      ако ни покани Бог!...

д-р Коста Качев